Как да тестваме твърдостта на стъклото

Твърдостта на материала обикновено се разбира като устойчивост на надраскване или абразия. Въпреки това, различни тестове се използват за измерване на различни аспекти на твърдостта на материала в съответствие с изследваните механични свойства. Освен това тестовете се провеждат при различни експериментални условия и методи за анализ на данните. Следователно не съществува пряка връзка между резултатите от различни тестове за твърдост. Най-често срещаният е"Тест на Моос" който измерва"твърдост на надраскване" в сравнителна скала от 10 референтни минерала. Принципът е прост: материал A ще надраска материал B само ако A е по-твърд от B. Обикновени обекти с известна твърдост могат да се използват за извършване на теста на Mohs.
Натиснете здраво в и по повърхността на стъклото с нокът. Не е изненадващо, че откривате, че не може да се надраска с нокът. Това означава, че по скалата на Моос стъклото е по-твърдо от 2,5.Продължете теста, като използвате пенито за надраскване. Имайте предвид, че стотинката не успява да надраска стъклото. След това заключавате, че стъклото има твърдост по Моос, по-голяма от 3. Вижте раздела със съвети за списък с референтни минерали за тест по Моос по ред на твърдостта, последван от твърдостта на обичайните предмети, които ще използвате след това. Тествайте материалите срещу самите тях. Имайте предвид, че даден материал ще надраска само материали с по-ниска твърдост.
Продължете тестовете, като използвате нокътя за надраскване, след това апатита и т.н. в нарастващ ред на твърдостта, докато не фиксирате стъклото между два референтни материала.Имайте предвид, че нито нокътът, нито апатитът надраскват стъклото, но ортоклазът го прави. След това можете да заключите, че стъклото има твърдост по Моос между 5 и 6.




